Цар Борис III отменя постановлението за депортация на българските евреи
На днешния ден през 1943 година цар Борис III отменя постановлението на държавното управление за депортация и избавя българските евреи.
Тези от Стара България са избавени след дейната интервенция от страна на Светия синод на Българската православна черква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и други.
Цар Борис III се застъпва за българските евреи и пред немското управление декларира, че евреите му трябват да работят на публични градежи и по тази причина не може да ги депортира. Външният министър на Германия Рибентроп подлага на мощен напън царя, само че Борис ІІІ е неотстъпчив в отбраната си на евреите.
В среща с Хитлер и Рибентроп в март 1943 година цар Борис съумява да ги убеди, че изискванията в България са разнообразни и че не би трябвало да се взимат същите ограничения против евреите у нас, както в Германия.
Рибентроп осведомява немския пълномощен министър в София Адолф Бекерле за мнението на цар Борис III с инструкция № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата на Рибентроп излиза наяве, че цар Борис се застъпва за евреите от старите лимити на страната с прагматични причини. Царят подрежда евреите да бъдат включени в работни групи за градежи на пътища, с цел да може по този метод да се избегне депортацията им в Полша.
Цар Борис ІІІ издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която плануваната депортация на евреите е спряна.
Само няколко месеца по-късно цар Борис III умира ненадейно от инфаркт след малко боледуване в 16:22 ч. на 28 август 1943 година, скоро след завръщането си от аудиенция при Хитлер.
Според дневника на немския аташе в София по това време - полковник декор Шьонебек, двамата немски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е умрял от същата отрова, която доктор Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас – работи в продължение на седмици, причинявайки появяването на петна по кожата.
Слухове за гибелта на Борис III сочат, че царят е токсичен по разпореждане на Хитлер, който бил мощно нервиран след последната си среща с българския владетел поради отхвърли му да съобщи българските евреи и да изпрати войски против Съюз на съветските социалистически републики. Според министър-председателя проф. Богдан Филов обаче, в последната си среща Хитлер и Борис III са обсъждали единствено изпращането на спомагателни български войски в Западните Балкани, само че не и против Съветския съюз.
Тези от Стара България са избавени след дейната интервенция от страна на Светия синод на Българската православна черква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и други.
Цар Борис III се застъпва за българските евреи и пред немското управление декларира, че евреите му трябват да работят на публични градежи и по тази причина не може да ги депортира. Външният министър на Германия Рибентроп подлага на мощен напън царя, само че Борис ІІІ е неотстъпчив в отбраната си на евреите.
В среща с Хитлер и Рибентроп в март 1943 година цар Борис съумява да ги убеди, че изискванията в България са разнообразни и че не би трябвало да се взимат същите ограничения против евреите у нас, както в Германия.
Рибентроп осведомява немския пълномощен министър в София Адолф Бекерле за мнението на цар Борис III с инструкция № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата на Рибентроп излиза наяве, че цар Борис се застъпва за евреите от старите лимити на страната с прагматични причини. Царят подрежда евреите да бъдат включени в работни групи за градежи на пътища, с цел да може по този метод да се избегне депортацията им в Полша.
Цар Борис ІІІ издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която плануваната депортация на евреите е спряна.
Само няколко месеца по-късно цар Борис III умира ненадейно от инфаркт след малко боледуване в 16:22 ч. на 28 август 1943 година, скоро след завръщането си от аудиенция при Хитлер.
Според дневника на немския аташе в София по това време - полковник декор Шьонебек, двамата немски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е умрял от същата отрова, която доктор Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас – работи в продължение на седмици, причинявайки появяването на петна по кожата.
Слухове за гибелта на Борис III сочат, че царят е токсичен по разпореждане на Хитлер, който бил мощно нервиран след последната си среща с българския владетел поради отхвърли му да съобщи българските евреи и да изпрати войски против Съюз на съветските социалистически републики. Според министър-председателя проф. Богдан Филов обаче, в последната си среща Хитлер и Борис III са обсъждали единствено изпращането на спомагателни български войски в Западните Балкани, само че не и против Съветския съюз.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ